Да се разказват приказки не е никак лесно. Хващане на любимата книжка на малчугана в ръка и четене на написаното е само първата крачка. Оттам насетне започва трудното. Майката, бабата или бащата трябва да бъдат не само актьори, които предават възможно най-достоверно текста, но и наблюдатели, съпричастни с емоциите на героите и описаните случки. При това те са длъжни да подходят от гледна точка и на възрастта на детето.

Ето седем златни правила на добрия разказвач, които могат да помогнат значително на изпадналите в затруднение родители.

Първото, което всеки трябва да знае, е, че колкото по-малко е детето, в толкова по-пълен вариант трябва да се поднесе приказката. Което означава, че ако ще се разказва историята за Червената шапчица, то родителят е длъжен да се снабди предварително с подходяща алена баретка и кошница с вино, хляб и плодове (за ролята на момиченцето), очила (за ролята на бабата) и пушка (за ролята на ловеца), която естествено няма да е истинска, а взета назаем от богатия детски арсенал играчки. Всеки променен детайл (например черна вместо червена шапка) автоматически разваля нещата.

Второ правило. При разказването родителят трябва да се вживее в героя, чиито реплики изговаря, и да си повярва максимално. Естествено не от всяка баба става добра актриса, но ако тя действително вярва в думите, ефектът ще се получи. Имайте предвид, че децата много точно разпознават фалша, така че не се престаравайте прекалено и не преигравайте! За изграждането на приказката помагат и различните звуци - почукване по вратата (когато момиченцето достигне къщичката на бабата), имитация на вятър, шумолене на гора (когато върви през гората) и т.н. По този начин обикновеното разказване се превръща в истински театър.

Трето правило. Класическите приказки се харесват повече на по-малките, тъй като са по-близки до тяхното светоусещане. Модерните и онези, в които има някакъв философски елемент (например тези на Андерсен) ще бъдат разбрани от поотрасналите деца. Затова не се хабете да разказвате "Новите дрехи на царя" на 3-годишната си щерка. На по-големите може да започнете да разказвате и легендите на различните народи.

Четвърто правило. Малките са традиционалисти, така че в техния случай задължително започвайте приказката с думите "Имало едно време". Задължително е също да избирате приказки с щастлив край. Историите, които завършват тъжно, отложете за след няколко години. Но не ги пренебрегвайте! Добре е 7-годишното дете вече да е чуло поне няколко такива, за да знае, че в света не всичко е само усмивки. Но в никакъв случай не го затормозявайте с твърде много драматични разкази!

Пето правило. Запомнете, че приказките не са само за приспиване. Използвайте ги, за да насочите вниманието на детето към някоя положителна постъпка на любимия му герой. Поощрете го и то да прави като него.

Шесто правило. Предпочитайте приказки, в които стават чудеса. Докато навършат 6 години, това са най-добрите истории за всички малчугани.

И седмо, последно правило. Хлапетата обожават подробните "цветни" описания. Така че, когато разказвате за Червената шапчица, която вървяла през гората, не се ограничавайте, а смело развихрете фантазията си, дори да ви звучи пресилено на моменти.